Хеликоптери
Хеликоптерът е летателен апарат, по-тежък от въздуха, в който подем-ната сила се създава от носещо витло.
Основните елементи, характеризиращи конструкцията на хеликоптера, са носещо витло, тяло, колесник, кормилно витло, силова уредба и трансмисия.Полетът на всеки летателен апарат е възможен само ако има по-демна сила, която да уравновесява неговото тяло. Разликата между самолета и хеликоптера е в това,че при самолета има прикрепено към тялото крило, а при хеликоптера — носещо витло. Аеродинамичната сила на крилото възниква само при постъпателно движение на самолета, докато носещото витло при своето въртене може да взаимодействува с въздуха и на място.
Подемната сила се създава от едно или от няколко носещи витла с вертикална ос на въртене. Витлата се задвижват от бутален или газотурбинен двигател чрез вал или от реактивни двигатели, разположени в края на лопатите на витлото. Когато подемната сила, създадена от носещото витло, е по-голяма от теглото на хеликоптера и е насочена вертикално нагоре, хеликоптерът се отделя от земята направо от място, без предварително засилване. В този случай се осъществява вертикално излитане. Ако големината на тягата е равна на теглото на вертолета, осъществява се режим на висене, а за вертикално снижение тягата трябва да бъде по-малка от теглото на вертолета.
Освен вертикалните режими хеликоптерът може да лети и с постъ-пателна скорост. Съществуват различни начини за създаване на по-стъпателно движение на хеликоптера. Най-често се отклонява тягата на носещото витло в желаната посока чрез автомат-наклонител. С помощта на този агрегат пилотът може да отклони тягата в която и да е страна: напред, назад, встрани.
Трябва да се подчертае, че за разлика от самолета, чието управление се осъществява чрез специални кормилни повърхности , хеликоптерът се управлява с помощта на носещото витло.То притежава още едно изключително важно свойство - ако откаже двигателя в полет, то може да създава подемна сила под действието на насрещния въздушен поток, което позволява на машината да извьршва планиращо или парашутиращо спускане и кацане. Този режим на работа на витлото е получил наименованието режим на самовъртене или авторотация. По такъв начин хеликоптерът притежава следните възможности:— вертикално излитане or земята, без предварително да се засилва;
— неподвижно СТОЕНЕ над определен пункт (обект);
— хоризонтално преместване във всяка посока: напред, назад, встрани;
— набиране на височина и снижаване по наклонена траектория; -— вертикално снижаване;
— планиране със спрян двигател;
— безопасно кацане с неизправен двигател. Благодарение на отбелязаните летателни качества днес хеликоптерът се използува в много дейности.
